Автор: admin

  • Бъдещето принадлежи на тези, които притежават своите ИИ

    Бъдещето принадлежи на тези, които притежават своите ИИ

    Сподели


    Докато изкуственият интелект бързо заменя работните места на белите якички, бъдещата икономика ще принадлежи на тези, които притежават AI агенти, вместо да наемат достъп от Big Tech.

    Мнение от: Сийед Хюсеин, основател и CEO на SHIZA

    Срещу геополитическите и макроикономическите промени, традиционната трудова икономика се разпада по-бързо, отколкото политиците, образователните институции или дори технологичните специалисти ще признаят. Сега системите за изкуствен интелект превъзхождат повечето хора във задачи, които някога се считаха за сигурни — писане на софтуер, създаване на маркетинг съдържание, анализ на данни и дори предоставяне на стратегически съвети — основното предположение, че времето и уменията могат надеждно да бъдат заменени за пари, се разклаща в реално време.

    Ние ставаме свидетели на разпадането на цял икономически модел, базиран на труда като основен механизъм за създаване на стойност.

    Докато споровете за това дали изкуственият интелект ще замести работните места продължават, по-подходящият въпрос е кой притежава новата инфраструктура за създаване на стойност. Ако интелигентността стане ресурс, тогава тези, които притежават и управляват своите агенти с изкуствен интелект, а не наемат достъп до непрозрачни, централизирани модели, ще оформят следващата икономика. Именно тук криптовалутите влизат в уравнението — не като нишов финансов инструмент, а като основна инфраструктура за притежаване на системи с изкуствен интелект, а не оставане зависими от тези, изградени и контролирани от Big Tech.

    Някои индустриални коментатори може да имат възражения към това твърдение, като остават твърдо в убеждението си, че изкуственият интелект е най-добре регулиран централизирано, за да се осигури безопасност, или че финансовият хаос около криптовалутите го дисквалифицира от ролята на пазител на ИИ. Други може да твърдят, че опасенията за „края на труда“ са преувеличени или притеснителни.

    Вълната на автоматизация, която никой не видя да идва

    Тенденцията е ясна. Настоящата вълна на AI автоматизация не е като миналите технологични промени. Тя бързо заменя фабричните работници; тя светкавично абсорбира ролите на белите якички, които някога определяха средната класа.

    Базовото създаване на съдържание, финансовото моделиране, правните изследвания, разработката на софтуер и академичният анализ вече се прехвърлят към AI агенти. И по-сложни области, включително стратегическото планиране, преподаването, управлението на взаимоотношения и научните открития, вероятно ще бъдат разрушени в рамките на пет години.

    Сътрудничество и оркестриране на ИИ

    В безспорната епоха на ИИ, традиционните умения губят стойност бързо, а това, което има значение сега, е системното мислене, способността да оркестрирате и притежавате работни потоци на ИИ. Това означава да създавате лични агенти с изкуствен интелект, обучени на вашето уникално знание, да ги насочвате да изпълняват задачи и да гарантирате, че стойността, която създават, се връща при вас. Вече не е целта да се конкурирате с ИИ, а по-скоро да го управлявате, което изисква инфраструктура, подкрепяща автономия и собственост.

    Благодарение на развиващата се икономика на собствеността, основана на контрол върху цифровите инструменти, данни и потоци на стойност, се предлага жизнеспособен път напред. По-точно, блокчейнът реализира тази възможност чрез личното обучение на модели, децентрализирани изчисления, токенизирани стимули и системи за идентичност, базирани на портфейли.

    Революцията в икономиката на собствеността

    Разгледайте платформи, където хората създават автономни агенти, които действат като фрийлансъри — договарят сделки, предоставят клиентска поддръжка, изпълняват изследователски задачи или анализират финансови тенденции. В същото време, човешкият собственик получава доход от своята дейност. Вместо да продавате времето си на платформи за проъчки, собственост на корпорации, потребителите могат да изполват AI агенти, които работят непрекъснато за тях. В същото време, те възвръщат своето време за по-висши креативни или работни дейности.

    Докато портфейлите еволюират, за да подкрепят агент-базираната координация, а стимулиращите токени се пренасочват от залагането на капитал към трениране и поддържане на AI агенти, градивните блокове на тази нова икономика тихомълком се подреждат на място.

    Разбира се, този преход ще създаде и правни и регулаторни предизвикателства, особено когато автономните агенти започнат да извършват транзакции, да преговарят и да представляват хора в дигиталните пазари. И докато въпросите за отговорност, авторство и данъчно облагане ще продължават да съществуват, посоката е ясна: стойността ще се придобива от тези, които притежават интелигентността, която извършва работата, а не от тези, които се придържат към все по-утвърждаващи се остарели форми на труд.

    Най-важното приложение на блокчейна няма да бъде плащанията или съхранението. То ще бъде овластяването на отделните личности да притежават интелигентността, която все повече ще посредничи във всички форми на икономическа и креативна дейност. Вече не става въпрос за избор между съпротива или приемане на изкуствения интелект — а за това да притежаваш своето ИИ, преди то да ти притежава теб.

    Мнение от: Сайед Хюсеин, основател и изпълнителен директор на SHIZA.

    Прочети още: Ръководство стъпка по стъпка за оценка на риска и уязвимостите

  • Ръководство стъпка по стъпка за оценка на риска и уязвимостите

    Ръководство стъпка по стъпка за оценка на риска и уязвимостите

    Сподели

    Оценката на риска и уязвимостите е ключов процес за всяка организация, която иска да защити своите активи, информация и репутация. В съвременния свят, изпълнен с различни заплахи – от кибератаки до природни бедствия – разбирането на потенциалните рискове и уязвимости е основа за ефективно управление и минимизиране на негативните последствия. В тази статия ще разгледаме подробно как се провежда оценката на риска и анализът на уязвимостите, представяйки я като достъпен и структуриран процес, който всяка организация може да следва.

    Въведение в оценката на риска и уязвимостите

    Оценката на риска представлява систематичен процес за идентифициране, оценяване и приоритизиране на рисковете, които могат да окажат влияние върху дадена организация или проект. Тя дава възможност да се разберат потенциалните заплахи, както и вероятността и въздействието от тяхната поява. В същото време, анализът на уязвимостите се фокусира върху слабите места в системите, процесите или инфраструктурата, които биха могли да бъдат експлоатирани от злонамерени лица или неблагоприятни обстоятелства.

    Разбирането на разликата между риска и уязвимостта е важно за успешното провеждане на цялостна оценка. Докато рискът описва потенциалната опасност и нейните последствия, уязвимостта е конкретният пропуск или недостатък, който позволява на тази опасност да засегне организацията. Комбинирането на двете дава пълна картина за това как и къде трябва да се съсредоточи вниманието за подобряване на сигурността и устойчивостта.

    Освен това, процесът на оценка на риска и уязвимостите не е еднократна дейност, а трябва да се извършва регулярно и да се адаптира според промените в средата и технологията. Значението на този подход се увеличава с напредването на цифровизацията и увеличаването на зависимостта от ИТ системи, което поставя нови предизвикателства пред защитата на информацията и ресурсите.

    Основни стъпки при анализ на риска и уязвимостите

    Първата стъпка в анализа е идентифицирането на активите и ресурсите, които трябва да бъдат защитени. Това включва не само физически активи като оборудване и сгради, но и информационни активи, като данни и софтуерни системи. След като се определи обектът на оценката, важно е да се идентифицират потенциалните заплахи и уязвимости, които могат да засегнат тези активи. Тази стъпка изисква събиране на информация чрез прегледи, интервюта и технически анализи.

    Втората стъпка е оценката на вероятността за настъпване на всяка заплаха и нейното въздействие върху организацията. Тук се използват различни количествени и качествени методи, които помагат да се класифицират рисковете според тяхната сериозност. Важно е да се вземе предвид както непосредствената, така и дългосрочната перспектива, за да се гарантира цялостен и балансиран анализ.

    Накрая, след като рисковете са оценени, следва процесът на разработване на мерки за управление и намаляване на риска. Това може да включва технически решения, промени в процедурите, обучение на персонала и други превантивни действия. Ефективният план за управление на риска се основава на приоритетите, определени в предходните стъпки, и трябва да бъде документиран и регулярно преглеждан, за да отговаря на променящите се условия.

    Оценката на риска и анализът на уязвимостите са неотменима част от съвременното управление на сигурността в организациите. Следвайки систематичен и структуриран подход, компаниите могат да идентифицират своите слаби места и потенциални заплахи, като по този начин намаляват риска от нежелани инциденти и загуби. В днешната динамична среда, където опасностите се променят и развиват, редовната оценка и адаптация на мерките за сигурност са ключови за устойчивостта и успеха на всяка организация. Инвестицията във време и ресурси за правилно управление на риска се изплаща многократно чрез повишена защита и спокойствие.

    Прочети още: Ефективно управление на посетителите и контрол на достъпа в офиса

Earn with an ai blog.